2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Да породи нетърпимост срещу фалшивите биохрани са целите на специален проект, по който работят Българската национална асоциация на потребитебите /БНАП/ и Фондацията за биологично земеделие „Биоселена”. Само седмици след началото на проекта се събрани десетки етикети на храни с неверната информация, че са „био”, „еко”, „екологични” или „произведени в екологично чист район”.
За да може да бъде продаван с означението „биологичен”, всеки продукт трябва да бъде призведен по биологичен начин, контролиран и сертифициран от организация или фирма, която отговаря на строго определени с нормативна уредба изисквания. Освен означението „биологичен”, който е официалният термин за България, на етикета на продукта трябва да има името и кодовият номер на контролния орган.
Твърдението, че даден продукт е произведен в „екологично чист район” без да е наистина биологичен според изискванията внушава на потребителите измамната асоциация, че е произведен по „биологичен” начин. Това е пример за марка кисело мляко, но еспертите – юристи в проекта анализират в момента и други подобни случаи, които нарушават българското законодателство.
Фалшивите биохрани нанасят и още една сериозна вреда – на производителите на истински биологичните продукти. Засега в България са сертифицирани 120 производители, общата площ на биологичните култури е 16 хиляди хектара. Увеличават се щандовете, на които може да бъде купена тяхната продукция – мляко, мед, сладка, консерви, подправки, билки, чайове… Тези продукти обаче са подложени на нечестна конкуренция от по-евтините „биохрани”.
Проектът „Не на фалшивите биохрани!” цели да обърне внимание на потребителите какво купуват, на производителите, които заради печалби или от незнание злоупотребяват с думите „еко” и „био”, както и на контролните органи.
Заблуждаващите биоетикети нарушават няколко закона – за храните, за животновъдството, за прилагането на общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Глобите варират от 1000 до 10 000 лева. Екипът на проекта възнамерява да се обърне към производители, които злоупотребяват с етикетите за биохрани, към вериги, които ги продават и към контролните органи, а ако няма ефект - и към съда и така да предизвика обществен интерес към проблема и нетърпимост към фалшификатите.
Проектът „Не на фалшивите биохрани!” ще се изпълнява до края на 2007 с финасовата подкрепа на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество.